Един бъдещ Народен представител

Днес, на гости ни е един от студентите на Нов Български Университет. Той е част от Студентски съвет и мечтае един ден да стане Народен представител. Представям ви Даниел Петров.

Здравей, Даниел. Първото, което бих искала да те попитам е кое те накара да се запишеш в Нов Български Университет и защо точно публична администрация? 

Нещото, което ме накара да се запиша да уча в НБУ беше това, че още от първото ми стъпване тук, чувствах това място като дома си – всичко беше така организирано,  че имах чувството, че съм на място, на което съм бил много пъти преди това, както в дома си. Първоначално се записах в програма История, като след първата година от обучението си, промених дисциплината на Публична администрация. Сега изучавам магистърска програма по Публичен мениджмънт.

От кога си в Студентски съвет и каква точно е длъжността ти там? 

От м. Май 2011 година, когато бяха частичните избори за членове на СС. Длъжността ми там е студентски представител от департамент „Публична администрация”, зам. Председател на комисия „Стипендии” и член на факултетния съвет на Бакалавърски факултет на НБУ.

Студентите имаха ли право да гласуват за теб или беше избран от самия състав на Студентски съвет? 

Според Закона за висшето образование (ЗВО), за да се избере някой за член на студентски съвет, трябва да има определен брой гласове от страна на гласоподавателите (студентите, които имат редовни студентски права). И за двата си мандата дължа много на колегите си от специалността, които ме подкрепяха.

Доколкото съм чувала, да си част от това „общество“ е трудна задача, би ли се отказал от това? 

Не.

Защо? 

Защото нищо не е трудно, стига да знаеш как да го направиш. Когато един човек е наясно с възможностите си, трябва да прави максимума за тяхната реализация, а не да ги потиска.

Има ли нови проекти по които работите или ще работите в Ст. Съвет? 

Проект „Студентски стипендии”, финансиран по ОП РЧР, в частност с това се занимавам в качеството на зам. Председател на комисия „Стипендии” към СС, като ролята ми е да следя за допуснати грешки при обработката на формулярите на кандидатите и повишаване на усвояемостта.

Някога мислил ли си, че ще постигнеш толкова много? 

Не, дори в началото си мислех, че няма да успея дори да вляза в СС. Факт е, че до момента съм имал два мандата в СС – максимума, който позволява ЗВО.

За какво мечтаеше, когато беше на 10 години? С какво си мислел, че ще се занимаваш? 

С медицина – може би съм един от малкото, които не са си мечтали един ден да станат космонавти. За радост или съжаление, по-късно си дадох сметка, че мога да съм полезен на хората по друг начин.

А сега за какво мечтаеш – мислиш ли да продължиш работата си в университета, може би като преподавател или се целиш другаде? 

Преподавателската дейност е най-голямото благо, което може да се черпи от някого. Още по-добре би било да можеш да черпиш полезна и практична информация от някой, който е „навътре в нещата”. Именно затова имам намерение да се занимавам и с двете. Дали ще го осъществя – това е Божа работа.

Спомена ми за една твоя мечта да станеш Народен представител. Защо точно това? Какво мислиш, че ще ти донесе това освен главоболие, може би? 

Възможност да направя нещо значимо за народа. А народа наистина има нужда от промяна, която да му даде въздух.

Мислиш ли, че да си част от Студентски съвет е е като тренировка за живота ти като народен представител?

Да, макар и в умален вариант и не толкова като орган на власт. Все пак в СС има 60-75 души, докато в Народното събрание бройката е фиксирана – 240. Разликата в „населението”, на което си представител също не е малка.

Как виждаш работата на един народен представител? 

В ежедневни контакти с хората от народа – да се запозная от първо лице с проблемите им и да търся възможни начини за решението им. Все пак това е основната работа на народните представители – освен да представляват хората от определена област, и да защитават интересите им.

Ти си само на 23 години, смяташ ли, че си достатъчно готов и с достатъчно багаж, за да бъдеш един успешен народен представител? 

Вярвам, че съм видял достатъчно от живота, но също така и знам, че има още много неща да видя. Но и не мисля, че народните представители трябва да са хора в предпенсионна възраст. Мястото им не е там – не и цял живот да „работят” като народни представители. Все пак всичко има някакви граници. Разумната граница за народните представители, според мен, е между 30 и 40 години.

Нещо малко по-лично. Какво беше детството ти и какви са родителите ти? 

Детството ми беше пълно с какви ли не неща. Още от малък съм имал възможността да вземам сам решения, които касаят само и единствено мен. Имал съм възможността да преценявам нещата – кое е било добро и кое – лошо. Понякога съм вземал правилни решения, друг път съм вземал грешни, но все пак грешките са за това – да се учим от тях. Иначе като малък съм имал доста бурно детство – отражения на това са многобройните белези из цялото ми тяло. Но дори и те са свързани с някакви спомени – някои добри, други – не чак толкова , така че не са напразно на местата си. Колкото до родителите ми – те са добри хора.

Мислиш ли, че то или те имат влияние върху днешния ти избор? 

Днешния ми избор е породен от това, което аз смятам за призвание и мисия в живота. Вярвам, че всеки човек на този свят има една предопределена от съдбата може би, или от Бога, или от нещо друго, мисия. А тази мисия трябва да се следва и изпълни. Иначе за какво ни е това съществуване?

Какво е първото нещо, което ще кажеш на народа, когато се сбъдне мечтата ти да станеш Народен представител?

Че няма да злоупотребя с доверието на хората, които са ми го дали.

А какво не би допуснал да се случи? 

Да работя, защитавайки чужди интереси.