Конкурсите за "красота"

Един умен човек някога е казал, че „Ако сте най-умният човек в стаята, значи сте в погрешната стая!“ - мисля, че това е моят момент да изляза, но не и преди да кажа няколко истини за нещата от живота.
Скъпи приятели, честно казано, това не е мястото, на което съм искала да коментирам кой е селянин, кой колко е красив, кой е злобен и кой е най-ужасното същество на света. Принцове, принцеси, древни митични създания, елфи и джуджета – всеки си знае кой какво е и къде му е мястото. Когато отидеш на конкурс за красота обаче, очакваш да видиш нещо, не дотам истинско, но поне донякъде красиво - не е ли това смисъла на конкурсите за красота?!? Все пак колко точно красив може да бъде един напълно празнен мъж и доколко един такъв мъж може да носи титла. За моите крехки 20 години научих, че никой не е идеален, никой не е напълно прекрасен, страхотен или дори близо до съвършенството. Всички си имаме своите дефекти, всички мечтаем за нещо, всички имаме цели. Всеки от нас по свой начин е принц/ принцеса за един специален човек, някой за много хора, трети за още повече, някои се превръщат в идоли на цели нации и поколения. Отидох на конкурса , не за да гледам красивото лице до което се събуждам всяка сутрин, а за да се насладя на една прекрасна вечер в компанията на красиви полуголи мъже или както казва моята приятелка – „ и аз душа нося“ – която за съжаление не можа да присъства. Та въпросната вечер аз очаквах едно, то беше друго, а накрая излезе – майката си е..... Отиваш ти, аджеба, наконтен, напарфюмиран, с високи токчета и червено червило да гледаш 14-те уж най-красиви мъже в София и си се настроил, че сега точно, ние ще изберем най-хубавия. Аз си бях харесала един там, няма да му казвам името, за да няма сърдити, а то обаче какво се оказва – било каквото било, ама не съвсем. Вместо да се радваме на сексапил, красота и чар, да видим някакво мъжко достойнство  ние присъствахме на конкурс тип боди билдинг „София и околия“ и като гледаш участниците ще си кажеш – на двама трима не им е там мястото – не са пили достатъчно химия. Видяхме цялата пошла, грозна, отвратителна и продажна страна на конкурсите за красота. Единственото, за което съжалявам е, че аз бях част от това събитие, защото смятам себе си за достатъчно еродирана личност за моите малко години и стоя твърдо против възпитаването на такъв дух в младите подрастващи мъже в България- че те трябва да бъдат самовлюбени лигльовци (путки), които гледат само външния си вид и уменията им по математика стигат до там да преброят така любимите им „6 packs“. Моето най-голямо разочарование беше отношението на участниците към самите себе си – нека поясня - ако и вие като мен не всеки път разбирате от първия път- друг умен мъж беше казал „..моето тяло е моят храм и трябва да се грижа за него и да го обичам, за да ми отвръща със същото..“ . Едно от малкото прекрасните неща, на които човек може да се наслаждава истински, са постигнатите от себе си резултати, било то и тези, които виждаш в огледалото. А за мен лично ,едно от най-любимите чувства е когато успея да се вмъкна в най-малкия номер дънки. Важно е човек да обича себе си по правилния начин и поради правилните причини. Яденето на боклуци, блъскането с химия, инжектирането на всякакъв вид конски и кучешки тестостерон, живеенето в самозаблуда, че ти, там, пиеш някакви отрови, ядеш Mcdonalds, вдигаш три пъти тежки щанги във фитнеса и пъшкаш два часа после и ето – доволен си! Правиш нещо или поне заблуждаваш себе си и другите в това. Преброяваш ги- 6 са, сантиметрите растат, релефа се очертава, тениските отесняват, химията свършва – готов си за „Мистър София“ или друг „престижен“ конкурс! Който някога ми каже, че това там каквото и да е, което вие наричате „поддържане на тяло и добра форма“ – при положение, че не можеш да си свиеш ръцете та да си избършеш задника – и уж това било красиво. Обръщение: Скъпи момичета, ако изброените от мен неща ви възбуждат, привличат и каквото там ви става като видите мъже с размерите на гардероб, моля ви пишете ми на лично и ще ви дам номерата на много добри психо-терапевти – чувала съм добри думи за тях от моята приятелка Вики, която също като мен и много други има стотици проблеми всеки ден, всеки ден различни – като всеки един от нас, но както казах никой не е идеален, още по-малко културистите.
Добре бе хора, имам вече мазоли по пръстите от писане и по това време на нощта,нещо отвътре ме кара да използвам цинизми по адрес на този и онзи, заслужил или не. Аз самата не разбирам защо чак толкова се ядосах на глупавото развитие на конкурса, но може би нещо ми помогна за разпалването на огъня, но това ме накара да се замисля – за мен, за жабите и за живота – парите, наркотиците, курвите и рок енд ролът. Конкурсите, Митьо Пищова, джакузита- макузита, дървени свирки, дъвка с косъм и плюнка в пликче - много неща, които не дотам разбирам, не дотам харесвам и много повече се възмущавам. Мисля, че е крайно време в нашата шибана държава- извинявам се за думите, но няма как по-меко да го кажа и както казва Слави: „Колеги, сложихме ли червената точка?“ – Викито каза, че я е сложила, ама това и е3-та чаша вино и не знам доколко мога да и вярвам.
Финално изречение – искам да отида на конкурс, на който да видя най-хубавия мъж да вземе титлата – да спечели първо място. А дали ще е мистър София, Пловдив, Варна... ми е точно през да не казвам къде, и без това географията не е моята страст. Толкова ли много искам? Мисля, че е време за малко честност.
Това беше всичко приятели. Я ба да ба ду