Свободни толкова, колкото искате

“Свободата, Санчо, е като салама, който ти така лекомислено режеш...” - звучеше една реклама по телевизията преди години. С какво се сравнява свободата - със салама или с лекомислието? Заситва ли ни, или ни предразполага към изпростяване? Всъщност тя може да оцвети всяка една ситуация и да и предаде един интересен начин на виждане. Ето един пример отпреди 3-4 години - час по английски език. В клас бяхме точно 5 ученици и една даскалица (която е като за двама).Определено не правихме упражнения! Една съученичка представяше интересни факти за Дорис Лесинг (в час бях, все пак знаех какво се случваше!). Друга пък си разглеждаше прясно направената ноктопластика; трета цъкаше по Iphone-а, четвърта си свиваше тютюн в OCB листче, петата бях аз. Всички сме свободни толкова,колкото искаме.... да, ако в този момент някой направеше челна стойка или се качеше на чина, или си излезеше от часа, никой нищо нямаше да му каже. Обичам я тази свобода!

Още примери? Хм, мисля, че този направо ви смая!

Свободата - много деликатно нещо. Свободата е възможността да правиш избор; да правиш това, което си поискаш. Но това е толкова елементарно обяснение, толкова пошло тълкуване. Никой не може да ми каже да избера червената вместо синята дъвка, защото това си е мой избор. Никой не може да ми каже да не говоря много, защото точно това е което аз искам. Никой не може да ми каже да бъда такава или онакава, аз съм си това, което искам и избирам да бъда добра или лоша, отговорна или безотговорна, духовна или прагматична, свободна или несвободна. Едновременно с това, изборът не винаги е свободен. Да си спомним само ЗП, който уж избираш, ама задължително.Този елементарен пример не е достатъчен. Хората в живота са принудени много често да правят избори не защото искат, а защото им се налага по една или друга причина. Ботев, както знаете, избира смъртта не защото иска да умре, а защото е принуден. Без нея, смъртта, няма свобода. А той всъщност е направил свободен избор между свободата и робството. Проблемът е как да съчетаем свободата на избора с принудата на избор.Отговор нямам.

Свободни сме толкова, колко искаме. А знаем ли колко искаме и какво искаме? Защото много често под свобода разбираме свободия или анархия, както искате го назовете. Не си даваме сметка, че свободата парадоксално има граници. Тя от една страна е вселена, но от друга не безкрайна вселена. Може би защото не сме се самосътворили, за да бъдем абсолютно свободни като Бог. Но не бих искала да съм на негово място.Сигурно ще притежавам абсолютната свобода, но и абсолютната самота. Защото Троицата е едносъщност.

Свободни сме толкова, колкото искаме. Ами ако не знаем какво да правим с онова,което искаме? Чували сте, че свободата, като много други неща, трябва да се познава и да имаш умения да я консумираш. Иначе става страшно. Тя не ти е нужна. По-добре е да си несвободен, но безгрижен. Друг да му мисли как да те мачка, моделира, а ти като останеш насаме да го псуваш. Разпознавате идеята на Марко Семов за синдромът на халището, нали? Струва ми се, че ние българите няма скоро да се отвием от него и да познаем свободата в онзи вид, в който изискваше от нас Ботев. И продължава да изисква. Свободата да чуваш и да говориш, а не да грабнеш пушката и да стреляш срещу врага. Всичко това е защото свободата е не само избор, но и отговорност.

Свободни сме толкова, колкото искаме. Изречението е рекламното послание на една банка до нас. Я вървете поискайте от тази банка 1 милион, да видим дали сте свободни, толкова колкото искате?!? Ще трябва да попълвате формуляри по една година и пак ако не сте човек на някого, или някой човек, няма да получите нищо. Между другото да вземеш пари на заем свобода ли е? Въпросът е риторичен. Но тази реклама, с това послание, ме кара да се замисля за неограничените възможности да експлоатираме думата и понятието свобода, да го превърнем в най-големия шаблон и в най- неясната идея.

Свободни толкова, колкото искаме. Спомням си една снимка на Иван Кулеков. Снимката е направена на площада Сан Марко във Венеция. На фона на катедралата (символ на духовното, възвишеното, сакралното) огромно ято гълъби (размазани, защото са в движение) се е скупчило около ръката на човек, който подава храна. В горния ляв ъгъл са написани една под друга три думи с ръката на автора-«Птици. Свобода. Хляб.». Думата свобода е задраскана. Странно.Толкова революции са вдигани за хляб и свобода. А идеята на Кулеков е, че това са две несъвместими понятия. Хлябът, идеята за хляба, ограничава свободата, отнема я, обезсмисля я. Да де, но ако го няма хляба, кому ще е нужна свободата? Отново въпрос на който нямам отговор - в смисъл, че не знам кое е първичното - хлябът или свободата. Ако можех да се пренеса с машина на времето в света на очовечаващите се маймуни, може би щях да разбера кое е то. Все пак надделява, според мен, хлябът.Защото ние сме свободни дотолкова, доколкото ни позволява природата. Защото сме същества от дух, ама ограничен от плътта.

Свободата в същност не е лесно нещо. И едва ли свободният е най-щастливият. Защото тогава толкова я желаем? Или не желаем? Защото сме различни по дух. Защото тя е състояние на духа. Когато духът ти е объркан, неоформен, лесно може да се излъжеш в това, че бунтът срещу наложените норми, практикуването на забраненото е свобода. Да стоиш в дискотеката, тревата, есктази, дозичката, чалгичката, металлът, бягствата, всичко това не е израз на свободен дух, а на грешноразбрана проява на човек, който иска да е свободен. Свободният търси пътища, търси смисъл, идеи. Свободният мисли и възпитава мисълта си, чувства и възпитава чувствата си. Той умее да ограничава свободата си!

А Дон Кихот какво точно беше казал за свободата? Най-свободният човек на света, защото е мъдър в лудостта, както казва Исак Паси. Свободата е едно от най-цените блага на света. «Свободата, Санчо, е на върха на копието». Докато ровех в интернет, за да намеря точните думи, попаднах на коментар във форум, че свободата не е качество. Дали пък наистина не е количество?