"Телефон все ни свързва... телефон ни дели"

Стоя си вкъщи сама, хапвам китайско и само петнадесет хиляди звука се чуват около мен. Първо си мисля,че това е алармата и някой крадец се промъква вкъщи. Но след като кучето не потрепва, значи мога да съм спокойна.Няма нужда да звъня на 112. Поглеждам мобилния си телефон, досадната ми сестра пак ме търси.Сигурно се е случило нещо, косата ми се изправя, вече съм на тръни. Дали някой не я е похитил? Вдигам телефона,вече почти съм набрала спешния номер,когато тя със спокоен глас ми казва, че ще ходи до магазина, искам ли нещо.Успокоявам се. Няма нужда да звъня на 112. През ума ми минава,че може би някой ми краде колата. Стряскам се и моментално излизам на терасата, лъхва ме минус сто и десет градусовият вятър, а половината ми тяло вече се е провесило през прозореца. Очите ми търсят колата, която е сякаш в другия край на града. Виждам я! Довлна съм. Няма нужда да звъня на 112. На звънеца се звъни. Моята детска наивност ме кара да си мисля, че някой от блока е болен и ще ме молят за лекарства. Даже започвам да вадя кутиите с всякакви медикаменти. Звънецът ще се разкъса, а аз започвам да плача,защото няма Панадол. Егати! В паниката решавам да отворя вратата, а съседката ме гледа,бих казала доста подозрително и ме моли за чаша захар. Споко,всичко е наред. Няма нужда да звъня на 112.

Няма нужда да звъня на 112. Боже, каква съм щастливка, честно.Никога не ми се е налагало да звъня на този телефон. И слаба Богу! Честно казано, даже се чудя кой по дяволите е измислил комбинацията 112. Едва ли някой е знаел, че мама има рожден ден на 11 февруари. Но, знаете ли какво честваме на 1.12 (декември)? Знаете,разбира се. Това е денят на СПИН-а. Ден, в който всички ставаме съпричастни към хората, които са болни от тази коварна болест. Но защо само на 1 декември сме такива-мили, съжаляваме заразените, помагаме? Такива трябва да сме винаги- да се отзоваваме в трудни моменти, да сме насреща при нужда, да спасяваме, предпазваме, съветваме, защитаваме. Точно както телефон 112 работи за обществото. Но както Васил Найденов пее в една негова песен: «Телефон все ни свързва, телефон ни дели», доколко няколко цифрички могат да ни спасят? Първата единица като един проблем, втора единица като едно решение и цифрата две - като двама души, борещи се за спасение. А сборът на 112 е четири. В Евангелието,четворката изобразява крилато създание с визия на пророка Езеекил, който е с четири лица: на човек, бик, лъв и орел.В интернет справката се твърди,че изображението на човека символизира ангел; Лъвът-достойнство; Бикът-саможертва и Орелът-вяра. Дали Телефон 112 побира в себе си всички тези качества?

Човекът-ангел

«Борбата е безмилостно жестока» започна баща ми онази вечер,след като се върнах от купон в не много трезво състояние.Ситуацията беше много комична, защото успях да разпозная Вапцаров, но не можах да анализирам думите на баща ми. Сутринта обаче ми светна. Животът е труден, учи те да се бориш и да се справяш сам, като вълк единак. Разчитаме само и единствено на себе си, дори и в кризисни ситуации. Влизат крадци-«Охоо,ще извадя въздушната пушка». Сестра ми е похитена- ще преговарям. Колата ми е открадната - ще я проследя по GPS-а сложен в нея. Болна съм-«Защо да не се надрусам със Парацатамол, Нурофен и МаксГрип?”. Само, че не е толкова просто. Да, знаем, че ще се справим, но само го знаем, а как е в действителност? За наше улеснение, има създадена институация, наречена „Телефон 112”, която може да ни спаси във всеки един момент, без значение за часа, мястото и сезона. Институцията като ангел, пратен от Бога да осъществи връзката между земното пространство и божествения професионализъм е създадена именно защото животът е суров и защото изразът „И сам войнът е войн” е поредното клише. Ние хората сме слаби, недоволни и разтревожени, когато сме болни, при пожар и кражба. Ето защо трябва да има нещо, което да ни крепи. И както Васко Кеца пее ”Телефон все ни свързва...” – зовът за помощ, от която имаме нужда, ще бъде приета и обработена в 100 бази данни. Екипът на 112 ще ни вдигне (евентуално!?), ще ни изслуша (внимателно!?), ще ни изпрати помощ (след 365 дни!?) и ще ни спаси (вероятно!?). Колко бързо може един ангел да долети от небето, когато „...телефон ни дели”?

Лъвът-достойнство

Достоен - това е човек, който знае защо живее. Който има съзнание за собствена ценност и самоуважение. Той е добър, благороден и смел.Онези, които не се срамуват да потърсят помощ, когато не са компетентни в дадена област. От една страна достойни са хората използвали поне веднъж в живота си услугите на „Телефон 112”.От друга, това са хората, които са избрали доброволно да бъдат част от тази институция. Те са добри, защото искат да помагат добре. Те са благородни,защото помагат на абсолютно непознати, изпаднали в нужда.Те са и смели, защото не отказват да поемат риск. Но за нещастие, не всичко е толкова розово, колкото аз го виждам през моите детски розови очила. Преди много години, когато майка ми е останала сама с мен, малката ми сестра и по-големият ми брат, се случило нещо.Сестра ми вдигнала 40 градуса температура и майка ми веднага позвънила за помощ.Обяснила ситуацията и помолила да изпратят линейка, защото баща ми е отсъствал и нямала възможност да остави мен и брат ми сами. Тогава от другата страна тя чула: ”Какво? Щом имате три деца,значи може да си позволите да отидете до болницата!”.Час - 1:13 сутринта. Това е истински случай, разказан ми от майка ми. Що за достойнство е това? Но... тя е звъняла на 115. С промяната на номера се променила и отговорността. Нали?

Саможертвата е пристойна за всеки един от нас. Това е така, защото ние сме хора на честта и олицетворяваме добротата. В нас бият сърца на борци. Не, не борци за свобода, не излизаме от романа „Под Игото”. В нас има едно нещо, наречено саможертва, готовност да се жертваш не само заради себе си, но и заради някой друг. Много чужденци и предатели ни хулят, че сме егоисти. Е, сори, екскюзе моа, ми скузи.... много грешите! Ние българите сме народ, сражавал се и борил се за свободата си 500 години, малко ли са? Какво още да доказваме. Е да, друго щеше да бъде, ако едно време са можели да драснат дори и писмо на „112”, за да потушат някое там въстание. Но уви, звучи даже смешно! Телефон 112 се жертва за общото благо, няма спор. Но дали е готов на саможертва? Дали дори на -20 градуса са готови да излязат от топлите си офисчета?

Орелът-вяра.

Тук изобщо няма смисъл да подхващам темата. Ако ние не сме вярващи,то никой друг не е. Преди всичко ние вярваме в себе си; вярваме, че всичко ще се оправи; вярваме, че един ден хората ще са по-щастливи; вярваме, че след като наберем „Телефон 112”, проблемът ще изчезне. Това е така, само че аз съм виждала мантия невидимка само във филма „Хари Потър и философският камък”. Ето я истината: ние вярваме в тяхната лоялност, те вярват в нашето търпение. Ние вярваме, че те няма да ни отсвирят; те вярват,че ние ще си затворим очите за гафовете им. Аман! Случват ни се безкрайно много неща, и лоши, и добри. Били сме доволни, но и много сме си патили. Без значение дали става дума за „Телефон 112”,”160”,”166”... правили са за нас достатъчно, разочаровали са ни достатъчно, но ние ще продължим да им звъним, защото вярата е най-силното ни оръжие.Нали?

„Телефонна любов” - обичам когато успея да се свържа с леля ми в Словакия и се наговорим едно хубаво; мразя факта, че един телефон ме разделя с толкова важен за мен човек. Доволна съм,когато успея да се свържа с общинските институции без проблем; ненавиждам момента,когато това обаждане е жизнено важно и ме дели една телефонна жица от решаването на проблема. Така де, телефонът ни свързва, но той ни дели. Въпреки това ние се справяме с всичко. Ние не сме ангели, а хора; ние не сме лъвове, но сме достойни. Не сме и бикове, но сме готови на саможертва в името на святото. И да, определено не сме орли, но пазим вярата в себе си. Защо се опитват да ни накарат да се чувстваме като животни обаче. Ето го и Вазов - „Идат като тигри,бягат като овци...”? Хора сме, по дяволите, имаме човешки нужди.”Ало,112 ли е?”