„Звездите са звезди, защото са високо”

Внимание върху детайла, внимание върху  думите и действията, вниманието, което човекът до теб заслужава и вниманието... отделено за друг. Върху това се замислих днес и, паралелно, вниманието ми се насочи към повърхността на хората. Точно тази, която в последно време застава и в ценностната им система. Иска ми се да се нахвърля моментално върху невръстните тинейджъри, но още е рано, пък и те не са виновни. Докато имат смели, забавни и мускулести батковци около себе си, които да им се радват, те няма да заменят гръмкостта със себеуважението. То не е и модерно!

Преди време, когато изживявах изкривеното си виждане за „внимание”, си мислех, че начинът да задържиш прожекторите върху себе си (и най-вече мъжките) е като твоят глас се чува най-силно на масата, когато обидено побутваш мускулестата ръка на два пъти по-големия (по възраст, да не се объркате) мъжага до теб, разказваш хиперболизирани истории, в които по случайност участващ и ти и така нататък. Смятах, че го правя по най-правилния начин, защото, неслучайно, моят глас продължи да се чува дълги години.

След това попаднах в среда, в която се ценеше и продължава да се цени интелигентността, спокойствието и умните думи. Това ме накара да млъкна (буквално) и да си дам сметка, че за да бъдеш интересен за хората около себе си се изисква държание, което изобщо не се доближаваше до моята игра на внимание. И макар, доста закъсняла за изграждането на собствени възгледи, успях да усетя неописумото и опияняващо чувство да си интересен, забавен и забелязан по един много естествен начин. Когато се гмурнеш в тази вълна, определено се докосваш до искреността във възхищението на хората, а изразът „звездите са звезди, защото са високо” добива смисъл в главата ти. Точно тогава забравих за онези силни смехове, прехвалени истории и закачките, защото единственото важно беше да докажа себе си като човек, здраво стъпил на земята и търсещ уважение. Защото вие вече разбрахте кои търсят внимание.

И по този начин, вглабена в осъвършенстването и моделирането на собствената си личност, забравих за онзи друг свят, в който години наред живеех, като на сляпо. Наивно си мислех, че щом не е в представите ми и не се сблъсквам с него, значи той вече не съществува. Но ето, че продължавам да виждам мускулести мъже и необуздани бъдещи „дами”, а звездите в главата ми падат ли, падат. Модата се връща, но не само дрехите, но и манталитета. Или пък съм забравила как беше и това, че преди време аз определено не стоях в публиката. А сега съм на първи ред, какво щастие... или нещастие. Чудя се в кого е грешката – в моите разбирания или в грешнорабраните подходи на хората. Или пък в границата между това да се забавляваш и кокетираш (а тази специално е много тънка). И така, „проучването” ми стигна до това, че за мъжете все още е непосилно да изберат между желанието си да бъдат интересни и забелязани от кифличките и това да хванат ръката на жената до тях. А младите, подрастващи дами не биха ограничили неадекватните си реакции, закачливите побутвания и „абе престани бе..”- реплики, защото това е интересно, забавно и по някакъв мистериозен начин – търсено от мъже на всякаква възраст. И по този начин се получават едни пошли опити за кокетничество и чувство за хумор, които отстрани изглеждат жалки, смешни, неискрени и безумно дразнещи, особено ако тези мъже са вашите половинки.

Тук опираме до приоритетите и колко повърхностни са станали хората. Особено в начина си на общуване. Заради едната безумна необходимост от проява на възхищение от външния вид, способностите и характера ти, си готов да зачеркнеш и малкото ти останало самоуважение. Върнахме се някъде в четвърти клас, когато момченцата закачаха момиченцата, защото ги харесваха, а момиченцата отвръщаха на подобно отношение с лек ритник или шамар. И тогава беше забавно, може би и сега е такова на моменти, но не и когато жена ти е на същата маса. Нали?

Сега се замислям, че вниманието като цяло е нещото, за което живеем и всеки сам избира как ще си го поиска и по какъв начин ще се предложи, за да го получи. А уловката е там, че никой не ти казва кое е правилно или грешно и след като пошлите и глуповати детинщини са нещото, което привлича необходимата за теб аудитория, какво би те спряло да изглеждаш дори и нелепо? Нищо, разбира се! Преди беше готино да срещнеш млада дама с богата обща култура, сладкодумна, приветлива и интелигентна, успяваща да се впише в разговори на най-различни теми. Сега е модерно да се закачаш, да избоботиш две приказки на кръст и да гледаш лошо, заради някоя обида, казана на шега. После да се смееш, много да се смееш и пак да започнеш цикъла отначало със закачки. Модерно е и да спиш с гаджето на приятел, но това е друга тема. Да кажем, че е готино и само да се закачаш с нея.

Внимание върху детайла, внимание върху  думите и действията, вниманието, което човекът до теб заслужава и ВНИМАНИЕТО... отделено за ТЕБ!

*Внимание... всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!